Франция се противопоставя на англицизацията на търговските преговори в ЕС
Спорът за езика е и спор за скоростта на европейските сделки, правната равнопоставеност и политическото самочувствие на съюза.
Франция и Италия се противопоставят на идея търговските споразумения на ЕС първоначално да се изготвят и проверяват само на английски, за да се съкрати времето за договаряне. FT описва спор, който на пръв поглед звучи бюрократично, но всъщност отваря стар европейски нерв: как да се съчетаят ефективност, многоезичие и политическо равенство между държавите членки.
Аргументът на Европейската комисия е практичен. Преводът и правната проверка на 24 езика могат да забавят търговски сделки с години. В свят на протекционизъм, американски мита и китайска индустриална конкуренция, ЕС няма лукса да преговаря бавно, докато останалите пренареждат вериги за доставки. Един работен език може да ускори процеса и да донесе икономически ползи по-рано.
Франция обаче вижда нещо повече от техническа оптимизация. За Париж езикът е суверенитет, правна сигурност и политически символ. Ако английският стане фактическият език на първичната правна работа, френският страх е, че останалите версии ще изглеждат вторични. Това е особено чувствително след Brexit, защото най-удобният работен език на ЕС вече не е националният език на голяма държава членка.
Италия добавя конституционен и правен аргумент: граждани, парламенти и съдилища трябва да работят с текстове на собствените си езици, а не да разчитат на последващ превод на вече заключена сделка. Проблемът е реален. В търговските договори една дума може да струва милиарди. Ако преводът идва късно, политическият контрол също идва късно.
Този спор показва по-широката дилема на Европа. ЕС иска да бъде геоикономически играч, но често работи с процедури, създадени за по-бавен свят. Ако съкрати процедурите прекалено много, рискува легитимност. Ако ги запази непокътнати, рискува да изпусне сделки, инвестиции и влияние. Европейската интеграция понякога изглежда като опит да караш спортна кола със 24 волана.
Вероятният изход е компромис: английският да се използва за техническа скорост, но с по-ранни гаранции за превод, правна равностойност и национален контрол. Това няма да удовлетвори напълно никого, което в Брюксел често е знак, че решението има шанс. Въпросът е дали Европа може да стане по-бърза, без да изгуби онова, което я прави Европа: неудобна, многоезична и легитимна.
За бизнеса забавянето не е символично. Всяка година чакане означава отложени инвестиции, несигурни правила за произход и по-малко предвидим достъп до пазари. Затова спорът за езика ще бъде следен и от компании, които обикновено нямат мнение за преводите, но имат силно мнение за договори, които пристигат твърде късно.