Русия и Иран търсят тийнейджъри за саботаж в Европа и Израел

Историята за тийнейджъри, вербувани за враждебни действия от мрежи, свързани с Русия и Иран, е предупреждение за новия мащаб на хибридната война. Тя вече не се води само с хакерски атаки, дронове и пропаганда. Все по-често тя търси хора на ниска възраст, ниска цена и висока уязвимост, които могат да бъдат подтикнати към палежи, наблюдение, заплахи или други акции с голям психологически ефект.

За службите това е неприятен противник. Класическата контраразузнавателна работа търси офицери, дипломати, агенти и канали за финансиране. Тук веригата може да изглежда като онлайн игра, чат група, криптоплащане или серия от малки задачи. Младият извършител може да не разбира напълно кой го използва, докато поръчителят остава достатъчно далеч, за да отрича участие.

Войната в Украйна и конфликтите около Иран създават идеална среда за такива операции. Русия има интерес да разклати европейската подкрепа за Киев, да разпали страхове и да покаже, че западните общества са уязвими отвътре. Иран и свързани с него мрежи имат мотив да оказват натиск върху Израел и еврейски общности, без непременно да поемат риска от пряка държавна атака.

Това поставя правителствата пред трудна дилема. Ако реагират прекалено меко, подобни операции могат да се нормализират като евтин инструмент за хаос. Ако реагират прекалено шумно, поръчителите получават точно това, което търсят: страх, политическо напрежение и усещане за невидима заплаха. Най-ефективният отговор вероятно ще бъде по-сух и по-труден: по-добро наблюдение на онлайн вербуването, работа с училища, бързо разследване и ясни наказания.

Пазарният ефект не е директен, но е реален. Компании, общини, застрахователи и транспортни оператори ще трябва да мислят за саботаж не само като за държавна операция, а като за риск, който може да започне от един телефон и малка сума пари. Това увеличава разходите за сигурност, особено около религиозни, енергийни, логистични и обществени обекти.

Най-важният извод е, че границата между геополитика и вътрешна сигурност се размива. Когато чужди сили могат да превърнат уязвими младежи в изпълнители на политическо насилие, обществата не се нуждаят само от повече полиция. Те се нуждаят от по-добра цифрова грамотност, по-бързи служби и по-малко наивност към това как войната влиза в ежедневието.

Това е особено чувствително за Европа, защото континентът вече живее с висока поляризация около Украйна, миграцията и сигурността. Една малка операция може да бъде използвана за голяма политическа история: че държавата е слаба, че малцинствата са заплаха или че подкрепата за Киев носи хаос у дома.