Тръмп се сблъсква с критики, че сделката с Иран е твърде щедра
След четири месеца война опоненти питат дали отстъпките към Техеран оправдават цената, а Белият дом отрича участие в фонд за Иран.
Доналд Тръмп се сблъсква с критики за сделката с Иран, след като опоненти започнаха да твърдят, че условията може да са по-меки от политическата му реторика. FT отбелязва, че президентът е отрекъл САЩ да участват в инвестиционен фонд за Иран за 300 млрд. долара, след като подобни твърдения предизвикаха реакция във Вашингтон. Това е опасен момент за сделката: тя още не е доказала ефекта си, а вече се превръща във вътрешнополитически спор.
Критиката е предвидима. След война, удари, блокада на Ормуз и скок на цените, твърдолинейните републиканци и част от демократите ще питат какво точно е получил Вашингтон. Ако Иран получава икономически облекчения, достъп до активи или политическа легитимност, Белият дом трябва да покаже видими ограничения върху ядрената програма и регионалното поведение на Техеран.
Тръмп има нужда да продава сделката като победа. Проблемът е, че успешните мирни сделки често изглеждат мръсни: компромиси, двусмислия, проверки и етапи. Те рядко приличат на телевизионна капитулация. Ако президентът обещава абсолютен успех, всяка неяснота ще изглежда като отстъпление. Ако говори твърде технократски, губи политическия си стил.
За Иран също има вътрешен риск. Режимът трябва да покаже, че не е бил принуден да отстъпи. Това означава, че публичните версии на сделката вероятно ще се разминават. Вашингтон ще подчертава ограниченията, Техеран ще подчертава облекченията. Колкото по-голяма е разликата между тези разкази, толкова по-трудно ще бъде изпълнението.
Пазарите гледат през енергията. Ако сделката стабилизира Ормуз, петролът може да остане по-нисък, което помага на инфлацията и растежа. Но ако политическият натиск в САЩ отслаби ангажимента на Белия дом, рискът от нова ескалация ще се върне. Трейдърите не се интересуват дали сделката звучи красиво. Те гледат дали танкерите минават и дали застраховките падат.
Демократите също нямат лесна позиция. Те могат да атакуват процеса като непрозрачен, но трудно ще отхвърлят деескалация, ако тя намалява риска за войници, енергия и съюзници. Затова спорът вероятно ще се премести към контролни механизми: кой проверява ядрените ангажименти, какви санкции остават и как Конгресът получава право да спре следващо военно действие.
Най-важното е, че мирният процес ще трябва да преживее първия си политически скандал. Ако Белият дом успее да публикува ясни условия, график и механизъм за проверка, критиките може да отслабнат. Ако вместо това има противоречиви течове и лозунги, сделката ще започне живота си като пазарно облекчение и политическо главоболие.