Прозорецът за мир в Украйна няма да остане отворен безкрайно
Дипломатическият момент е реален, но той ще има смисъл само ако Киев влиза в него със сила, а не под натиск от умората на съюзниците.
FT поставя въпроса за Украйна през призмата на време, воля и политическа издръжливост. След години война все по-често се говори за прозорец за мир, но този прозорец не е стабилен природен факт. Той зависи от фронта, от западната помощ, от санкциите срещу Русия и от това дали Москва вярва, че може да получи повече чрез изчакване, отколкото чрез компромис.
За Киев опасността е очевидна. Ако мирният процес започне основно защото съюзниците са уморени, Украйна може да бъде поканена да легитимира загуби, вместо да договори сигурност. Ако обаче процесът започне, когато украинската отбрана е финансирана, ПВО системите работят, а руската икономика усеща натиск, разговорите могат да бъдат инструмент за стабилизиране, не за капитулация.
Европа има централна роля, защото вече не може да третира войната като далечна криза. Украинската сигурност е част от европейската отбранителна архитектура. Ако Русия бъде възнаградена за дълга агресия, следващият риск няма да бъде само украински. Той ще засегне Балтийския регион, Черно море, енергийните маршрути и доверието в гаранциите на съюзниците.
Вашингтон остава решаващ, но и по-труден за прогнозиране. Администрацията на Доналд Тръмп може да търси бърза дипломатическа победа, особено след напрежението в Близкия изток. Точно затова европейците трябва да влязат с ясна позиция: мирът не е просто прекратяване на огъня, а режим, който не позволява на Русия да се превъоръжи и да повтори същата стратегия след няколко години.
Икономическата част е също толкова важна. Санкциите, таваните върху приходи, контролът върху заобикалящи доставки и финансирането на украинската държава са част от преговорната маса, дори когато не се наричат така. Войната е материална: тя се води с ракети, дронове, бюджет и индустриален капацитет. Дипломация без тези елементи е само публична сцена.
Най-трудната задача е да се избегнат две крайности. Първата е безкрайна война без политическа цел. Втората е бърза сделка, която решава календарен проблем за западните лидери, но оставя Украйна уязвима. Между тях има тесен път: натиск върху Русия, гаранции за Киев и готовност за разговори, когато те увеличават сигурността, а не когато прикриват изтощение.
Затова прозорецът за мир трябва да се използва внимателно. Ако съюзниците го пропуснат, войната може да стане още по-скъпа. Ако го отворят твърде прибързано и без сила зад Киев, мирът може да се окаже само пауза преди следващата криза. Украйна има нужда не от красив финал, а от договор, който променя руските сметки и прави нова агресия по-скъпа от компромиса.